Menu
 
A+ A A-
2017-04-15 1543
 
Word-iconЙордан Пеянски
 

АНИЕ МИСЛЕХМЕ
Докато вървят към Емаус, двама от учениците на Христос са настигнати от един Непознат, Който ги пита защо изглеждат така угрижени. В отговора им прозира засилващо се усещане за пропилени години в следването на една заблуда. Когато говорят за разпъването на Иисус, двамата изричат знаменателните думи, заявявани под една или друга форма от хора, излъгани от погрешно насочена вяра: „А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил” (Лука 24:21).
„А ние се надявахме...” Но в един момент надеждите рухват! Иисус е разпънат и в съзнанието на учениците всичките Му твърдения и дела се оказват поредната заблуда, на която са повярвали. А колко вълнуващи бяха перспективите тези обикновени хора да бъдат сред най-приближените на бъдещия Цар на свободния Израил! И внезапно Той се проваля пред очите им, и то по най-позорния начин...

В другия лагер – враговете на Иисус – възприемат Неговото разпятие точно по начина, предречен седемстотин години преди това от пророк Исая с думите: „А ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога” (Исая 53:4).
„А ние мислехме...” Тези хора са убедени, че богохулство като Неговото не може да остане без наказание от Бога – все пак Той „...правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога” (Йоан 5:18).
Независимо от обяснението, което са си давали всички тези хора, фактът е налице – Иисус завършва служението Си с разпятие, осъден, опозорен и без надежда множеството Му обещания да се сбъднат.

empty tombАТОЙ ВСЪЩНОСТ
Всъщност самият Иисус поне пет пъти предрича собственото Си разпятие и възкресение: „Оттогава Иисус започна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен” (Мат. 16:21). Обаче всички тези думи като че минават покрай ушите на учениците Му и дори след вестта за Неговото възкресение те не вярват, че това се е случило. И то след двете възкресения, извършени от самия Иисус пред очите им, след безбройните свръхестествени явления, съпътстващи служението Му!
В същото пророческо слово на Исая четем още едни знаменателни думи: „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53:4).
Думата „всъщност” показва действителното състояние на неща, за които хората се заблуждават. И ако можем да дадем едно алтернативно определение за вярата, тя е доверяването на Бога за неща, които ВСЪЩНОСТ са такива, каквито Бог ги вижда и изявява на хората, а не такива, каквито те ги възприемат.
По-нататък в текста на Исая четем за още дела на Христос, скрити в думата „всъщност”: „Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени” (Исая 53:5).
Исая обяснява както нуждата от спасителните дела на идващия Месия, така и трудността хората да ги разберат в истинския им смисъл, като продължава: „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).
Да, наистина, „заблудихме се” е ужасяващият резултат от независимия от Бога собствен път, който сме избрали. Особено по най-важните въпроси от живота ни.

АМИ ДНЕС?
Изминаха повече от шестнадесет години, откакто и аз познавам лично възкръсналия Иисус Христос, на Когото съм поверил живота си. Познавам Го не просто като идея или учение, които съм харесал и следвам, а като невидим, но съвсем реално жив („най-живия от живите”), Който въздейства мощно върху всекидневието и цялостната ми същност. Откакто съм очевидец и свидетел на Иисус, в отговор на формалния поздрав от хора, които се наричат християни: „Христос възкресе!”, съм провокирал някои от тях с неочаквания контравъпрос „Мислиш ли?!”
Аз самият с изненада открих, че освен класическия смисъл на този въпрос: „Мислиш ли, че наистина е възкръснал?”, за хората, на които го зададох, бих могъл с болка да кажа, че е валиден и друг смисъл: „Ти въобще МИСЛИШ ЛИ, докато казваш тези думи?!”
Да, ако човек действително мисли, докато изрича думите, че поне едно човешко същество е съживено, след като е било мъртво (а твърдението: „Христос възкресе” значи буквално това), би трябвало да стигне до доста стряскащи изводи. Ако е вярно, че Иисус е възкръснал, смъртта е победена. Най-страшният враг на човечеството е победен! Победен!
He is risenТа това е толкова удивителна вест, че да не мислиш за нея и да избираш да стоиш в неведение и страх от смъртта, си е чисто самоубийство.
Вероятно, ако Библията описваше днешните възгледи за Христос и възкресението Му, за голяма част от нас щеше да е валидна парафразата на Исаевите думи: „А ние въобще не мислехме...” Да, наистина, днешният цивилизован човек не мисли по тези въпроси. За съвременниците на Иисус (с цялата им примитивност от наша гледна точка) е известно, че поне са мислели нещо за тази удивителна Личност и никой не е бил безразличен към Него.
Познаваме хора, които околните или обичат, или мразят, но никой не може да е безразличен към тях – колко повече се отнася това за Божия Син! Да, но за да си изградиш каквото и да било отношение към някого, трябва да го опознаваш и разсъждаваш за него. А сред характеристиките на ужасното време, в което живеем, особено ярка е липсата на дълбоко размишление над най-важните въпроси. Лекомислието на нашето време е наистина изумително. Или немислието...
Днешният човек вярва безкритично на всякакви лъжи и на мнозина това дори им харесва. Парадоксално е, но повечето хора проявяват към истината крайна мнителност. Сякаш някаква страшна сила е заслепила умовете им и властва над тях, като отклонява мислите им от най-важното към най-периферни за живота им въпроси.
Така е – общото между времето на Христос и днес е, че има духовна сила, която въздейства върху умовете на хората и им пречи да разсъждават за всепризнато най-удивителния Човек, живял на земята. Несъмнено най-паническите крясъци в сатанинския духовен свят (който властва със страшна сила над милиарди човеци) носят посланието: „Този взе да разсъждава за Христос. Стягайте се – изпускаме го!” За това говори и ап. Павел: „Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват - за тези, невярващите, чиито ум богът на тоя свят [дяволът] е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога” (II Кор. 4:3-4).
Господ Иисус задава най-важния въпрос на учениците Си, за да ги накара да се замислят за най-важното в живота си: „А според както вие мислите, Кой съм Аз?” (Лука 9:20). Важно е да мислим правилно за Иисус Христос, защото нашето спасение (от Божия гняв, от греховете ни, от злата ни същност, от дявола и т.н.) зависи преди всичко от това и от породеното от тези размисли променено отношение към Него. Самият Той казва: „Ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си” (Йоан 8:24).
Да, точно така – Той казва за Себе Си, че е самият Бог. И ако Той наистина е Богът, човекът, осъзнал това, не може да бъде вече безразличен към Него. Още повече, след като разбере какво Бог Иисус е извършил за него. Ето я спасителната Божия идея: „Ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римл. 10:9).
Да повярваш със сърцето си... Да повярваш във възкресението на Иисус, днес е по-лесно, отколкото е било за Христовите ученици, защото фактите, които го доказват, са много, изключително много. Въпросът е да пожелаеш. Най-добрата основа за размишления по най-важния въпрос в живота ти е четенето на Новия Завет.
Да, да, зная, нямаш време. Е, във вечността ще го имаш в изобилие, но не и възможност да промениш съдбата си. Независимо че вече ще си стигнал до правилните възгледи за Спасителя на душата ти, Когото си отхвърлил. А това е страшно.
Наближават поредните великденски празници в твоя живот. От устата ти отново ще излязат думите: „Христос възкресе!”
Y PeyanskiЧуй какво казваш!

 


Пожертвования

Можете да подпомогнете

дейността ни:

donate-button

За връзка с нас:

„СВЕТЛИНА НА БАЛКАНИТЕ"
1373 София, жк „Западен парк"
офис-сграда до бл. 71
email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
© ФСнБ, 2017